22 септември 1908 г. Денят, в който България става истински свободна
21-09-2018
НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ И ФАКТИТЕ, КОИТО НЕ БИВА ДА ЗАБРАВЯМЕ
Знаете ли, че когато напишете в Гугъл Денят на независимостта, първите резултати, които ви излизат, са свързани с едноименния американски филм, който по странен начин препраща към независимостта на Щатите? Чичко Гугъл разчита, че средностатистическият българин знае всичко за всеки празник, свързан с новата българска история, и не се нуждае от напомняне, камо ли от сверяване на знанията с помощта на модерната технология. Нашият Ден на независимостта няма блясъка на американския 4 юли. Българите някак не сме свикнали да го честваме, въпреки че денят е обявен за официален празник преди 20 години. Това става на 10 септември 1998 г. с решение на Народното събрание.
Но и до днес не се замисляме много-много, че ако го нямаше онзи Манифест на цар Фердинанд I, нямаше да говорим с гордост за Трето българско царство. Защото Трето българско царство означава точно това - независимост. За жалост в съвременния ни свят асоциацията с празника са почивните дни и възможността да избягаме някъде из Гърция за последно, преди есента да ни стъпи на гушите и да ни удави в дъждове. и да си признаем, и не сме пример за подражание. Липсват ни някои факти от историята. Затова пък правим всичко възможно ежегодно да запълваме дупките в познанията си, за които, ако внушителният ни учител по история от гимназията знаеше, сигурно щеше да се разстрои неимоверно.
Не е нужно да си бакалавър по история, за да знаеш елементарни неща, свързани с датата 22 септември, и да не я свързваш само с изпразнените софийски улици и километричните задръствания на изходите на големите градове. Не е нужно и да си бил голям отличник в училище, а просто да се интересуваш от фактите, които са ни направили такива, каквито сме сега. Очертали са границите на нашата територия и са ни вменили чувство за величие, поне по отношение на миналото.
Ето и няколко факта, които всеки българин трябва да знае, за да поддържа това чувство на принадлежност към родината.
След Берлинския договор, подписан през 1878 година, се оказваме страшно прецакани. Това го знае всеки тийнейджър на минимум 15-годишна възраст. Не само че голяма част от територията ни е отнета, а и се оказваме васално княжество на Османската империя. Тоест все още сме зависими от нея. Не сме равноправна държава на картата на Европа, не можем да осъществяваме международни контакти и развитието на земеделието ни е затруднено.
В навечерието на 22 септември 1908 година цялото правителство заедно с Фердинанд І тръгват с влак от Русе към Търново. По пътя правят почивка на гара Две могили, където премиерът Александър Малинов написва текста на Манифеста, който ще обяви България за независима държава. Под него се подписват всички министри от кабинета, както и българският княз. Днес на гара Две могили има историческа плоча, която почита онази вечер. Манифестът е прочетен на 22 септември 1908 година в църквата „Св. Четиридесет мъченици" в Търново. Независимостта на България е обявена тържествено, а княз Фердинанд приема титлата цар. През април 1909 година Великите сили и Османската империя признават Независимостта на България. Така държавата ни се превръща в пълноправна на другите страни и международният й авторитет се издига.
С годините се наслушахме на спорове между историци по въпроса, кой е истинският български национален празник. Може би ще се съгласим с тези, които подкрепят датата 22 септември, защото това е краят на изтощителните битки за извоюване на позиция сред останалите европейски държави. Това е моментът, в който действителност сме се освободили от Османската империя. Но от друга страна националният празник е този, който има способността да ни обедини, така че да използваме по-често местоимението „ни" или „нас", отколкото „аз" или „ми". Съществува дебатът за фалшивия патриотизъм, който се разгорява в душите ни единствено по празниците, но ни се сгрява сърцето, като видим някое знаменце да се вее от прозорец. В духа на това, че живеем в независима държава, трябва да приемем, че всеки е свободен да чества празника, както намери за добре. Някой може да е на плажа с коктейл в ръка и да вдига наздравица за великите ни предшественици. Друг може да посети Велико Търново и да се наслади на светлинното шоу над Царевец. И само се надяваме, че притежателят на онова знаме, което се вее от съседния прозорец, истински вярва в съвременния патриотизъм, защото и сам воинът е воин и не съществува такова нещо като предварително обречена кауза.
Скъпи сънародници, радвайте се на почивните дни, на възможността да избягате за малко от всекидневието си, но винаги знайте къде се връщате - в родината си.
И ще завършим този материал с цитат от Манифеста, провъзгласил Независимостта на България:
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ!