Църквата

Камбанарията в Брацигово е построена от майстор Иван Драгов през 1884 - 1886г. С нея се завършил общият градоустройствен силует на възрожденското селище Брацигово. Със своето основно решение и с общата си архитектурна композиция, камбанарията принадлежи към възрожденската архитектура, но по детайл и украса тя е възприела някои навлезли след Освобождението влияния на съвременната западноевропейска и руска архитектура. Кулата била замислена по-ниска, но по време на строежа Иван Драгов променил проекта и я издигнал по-висока. Камбанарията има една характерна конструктивна особеност. Стените на долните два етажа са каменни и много дебели, останалите два етажа са иззидани с тухли. Камбанарията е окачена на самостоятелна дървена конструкция, стъпваща върху каменните зидове на границата между камъка и тухлата. По такъв начин тухлените зидове носят само паянтовия купул, който е горен завършек на камбанарията. Това умело устроиство, израз на зряло техническо майсторство, осугрява вертикалното тяло срещу големите хоризонтални сили, които биха са получили при земни трусове. Силните земетресения, на които е бил подложен този район, досега не са се отразили неблагоприятно върху здравината на камбанарията. Височината на отделните полета намалява, но те са все по-сложно и по-богато разработени. Най-долната част е без отвори, на втория етаж има 4 прозореца, а на третия и четвъртия - по 8. Прозорците имат различна форма. Курнизите, които ги делят, също се променят от по-прости към все по-сложни. Отношението между първите два и вторите два етажа, без купола, е точно 3:2. Етажите отделно са в отношение 3:2:2:1. Така с помоща на прости аритметични отношения известният майстор Иван Драгов успял да изгради архитектурна композиция, чийто отделни части са свързани в хармонично единство.

СВЕЩЕНИЦИТЕ, КОИТО СА СЛУЖИЛИ В ХРАМА

/Из летописната книга на църквата "Св. Йоан Предтеча"/

"И никой се сам не сдобива с тая почит,

освен ония, който е призован от Бога"

Първите свещеници в този край са се учили в близкостоящите манастири "Св. Богородица" и "Св. Врач" над село Кричим. Летописецът е записал имената на служителите в Брацигово:

1. Свещеник Зафир от с. Дебращица, служил в параклиса на мястото на днешната църква.

2. Свещеник Кънчо от Брацигово - за него Чибис пише: "Едно предание поддържано от поколението на Поп Кънчо говори, че "Поповата планина" била откупена от юруците срещу закараните от попа 7 товара жълтици.."

3. Свещеник Стоян

4. Свещеник Гачо от Батак

5. Свещеник Димитър Мешекопаранов - пръв основал девическо училище, в което е преподавал.

6. Свещеник Пейо Пеев

7. Свещеник Никола Троянов - поп Сокол, един от организаторите на Априлското въстание 1876г., председател на революционния комитет в Брацигово. Осъден на смърт чрез обесване.

8. Свещеник Димитър Арнаудов, участник в Априлското въстание от 1876г., осъден на затвор. Починал през 1909г.

9. Свещеник Йордан Кънев, участник в Априлското въстание от 1876г. Дългогодишен архиерейски наместник в гр. Пещера. Починал през 1923г.

10. Свещеник Васил Недов, починал през 1924г.

11. Свещеник Иван Димитров, участник в Априлското въстание от 1876г.

12. Свещеник Варлаам от Македония.

13. Свещеник Никола Гълъбов, завършил самоковската семинария, служил две години в Брацигово и починал през 1915г.

14. Свещеник Трифон Стоянов, служил в Брацигово от 1912 до 1916г., "ходил като делегат в Европа пред ОН от името на македонското духовенство по македонските дела".

15. Свещеник Васил Каракънев, служил през 1919 - 1920г.

16. Свещеник Александър Янчев, служил от 1922 до 1924г.

17. Свещеник Симеон Мисов от гр. Тетово, Македония, служил от 1923 до 1932г.

18. Свещеник Георги Пенчев, служил 1926-1967г. Той е летописецът на църквата.

19. Свещеник Петър Кабов - роден 1919г. в Брацигово, починал през 2004г. Дългогодишен архиерейски наместник в гр. Пещера, той се ползва с голяма популярност в околията.

20. Свещеник Любомир Траянов от гр. Пещера. Служи от 2.10.2004г. за свещеник в храма на Брацигово.

БРАЦИГОВО И ПАРАКЛИСИТЕ МУ

..."Пишело бунтовно време

завети в кървави писма

Брацигово на бойно стреме

развей ли знамена..."

Автор - Димитър Аджеларов

Заселниците на Брацигово /Брацигово се споменава в документ от времето на Сюлейман Законодателя /1520-1566/ от тогавашното преброяване на населението/, установили се след залеза на Втората българска държава; придошлите тогава т.нар. мърваци, на който било възложено добиването на желязо във вигните, както и преселниците тракийци, не са били само хора на робския труд, загрижени за оцеляването, а са носели висока духовност с принадлежността си към православната вяра на Св. Цар Борис Покръстителя.

Разковничето за духовното израстване на Брацигово е тази заварена и донесена християнска традиция, която възражда българските обичаи и традиции. Това са правели векове, онези 32 семейства, които са плащали данъци на османската държава, както и придошлите в края на 18 век арнаути, т.нар. българи от Костурско, изселили се от родните крайща поради насилията и издевателствата на войскарите на енинския владетел Али Паша Тепеделен.

За преселването на тези около 200 семейства в селището, с името Брацигово ни известява следния надпис на чешмата при параклиса Св. Тодор : "Во время преселения согради се сей източник за спомен на преселението 1791г. , 7 юлия". Арнаутите, т.е. македонските българи, освен заварените железодобив и земеделие - тогавашния поминък, донесли новите занаяти като дюлгерството, дърводелството, грънчарството, каменоделството и др., които по-късно се обединяват, а това е по времето на Възраждането, в еснафски сдружения.

За душевността на брациговци говори и това, че то само се е опазвало от кърджалииските нашествия в края на 18 и началото на 19 век, за което пише Ив. Иерениев: "Приказва се, че до 1800г. селото е било оградено с крепост /кале/, та само на две места - капията и кулата се влизало в него. При втичането и изтичането от селото реката се затваряла с кюпенци /врати/, които са се спущали, когато е било потребно. Над вратите на капията и кулата били построени кули, в които се пазело по ред. Службата на тия, които пазели кулите, се състояла в следното; като видят, че идват турци да затварят вратите и да обадят на населението да излезе за отбрана".

Само след един човешки живот тези крепостни стени са били възстановени, за да приютят седемте селища по време на Априлската епопея от 1876г.

Останал е спомена за онези времена в названието на днешния площад Капията, а на мястото на кулата е построен днешния дом за деца "Ана Гиздова".

Делото на майсторите от брациговската строително-архитектурна школа по времето на Възраждането, оставила забележителни постройко по цялата империя - църкви, мостове, къщи и др., е православният храм Св. Йоан Предтеча в центъра на Брацигово, един достойно изпълнен дълг към поколенията.

Забележително за нашия град е и това, че по времето, когато навсякъде, където живея българи и се е налагал гръцкия език - в училищата и в благослуженията, за брациговци този въпрос е бил решен, защото никога те не са чували да се говори на гръцки език. Децата са ходили от начало в килийни училище към църквата - още в началото на 19 век, през 30-те години вече има отделно училище, а през 1875 вече е имало мъжко училище с 300 ученика и девическо с 150 ученички.

Икономическото замогване на Брацигово в последните десетилетия на османското владичество, както навсякъде у нас, особено с разпространяването на производството на розово масло, на бубарството, дърводобива и др. подпомага духовното издигане на жителите. Особено голям принос за това има Васил Петлешков, който изгражда дом за читалище, което през 1874г. започва своята дейност под името "Тръндафил".

Получават се и се четат в. "Знаме" , и в. "Напредък", след това се играят пиесите "Многострадалната Геновева" и "Светослав и Невенка", в която главните роли се играят от Васил Петлешков и жена му Мария.

Брацигово оставя името си в националната история с участието си в Априлското въстание от 1876г. с уникалната си организация - седем селища се събират зад издигнати крепостни стени и се сражават, под благословеното от поп Сокол бунтовно знаме, с 1333 бойци, шест черешови топа, конница. Цели седемнадесет дни българите от този край са опиянени от свободата, радват се на всяка победа над башибозука, който не успява да пробие отбраната....Величавият подвиг на Водителя на въстанието Васил Петлешков, който между двата огъня пред Хасан паша остава в паметта на поколенията с думите: "Аз водих, аз заповядах...Сам съм, други няма!..." ще смайва пришелците. Защото още съвременниците му коленичат пред името му като пред национален герой.

Начело на бунтовниците от Брацитово и околните села - Равногор, Бяга, Козарско, Жребичко, Радилово и Капитан Димитриево се сражават свещениците Никола Троянов - поп Сокол, свещ. Илия Димитров, севщ. Ангел Сандъкчиев, свещ. Тодор Трифонов и др. повечето от които дават живота си за Свободата.

Когато Константин Иречек посещава Брацигово в края на 19 век пише: "Брацигово ме изненада със своето оригинално местоположение, сгради и население. Неговите 530 високи къщи с червени стрехи и тъмносиви стени са гъсто сбити. Тесните улици който, ту се издигат нагоре, ту се спускат надолу по неравния терен, издадените чардаци и чакми на пръв поглед напомнят средновековните градове в западна Европа. На източната страна над цялото местопожение господства бяло училище на три ката, съградено преди 2 години. Особено впечатление прави масивната каменна църква "Св. Йоан Кръстител" от 1833г., вътре тъмна, с две кубета. Жителите 3154 души се делят на 3 народописни елемента, които живеят в отделни части на града".

В църквата "Св. Йоан Предтеча" е укрити и съхранено бойното знаме на априлските въстаници от 1876г., за да стигне до нас.

През 1892г. Брацигово е обявено за град с решение на Народното Събрание. Жители на града участват в освободителната руско-турска война от 1877-1878г., сръбско-българската война през 1885г., балканските войни през 1912-1913г., Първата Световна Война през 1914-1918г., участват в политическите борби през 1923-1925г., после през 1941-1944г., в Отечествената война през 1944-1945г. През 60-70-ге години на миналия век преживява икономически и духовен подем, с три средни училища и театрални постановки в читалището на професионално равнище. Тогава Брацигово се преобразява като съвременен град и става център на община с 6 села.

И верни на традицията, завещана от столетия, в Брацигово и околността, местните жители реставрираха и почитат завещаните от дедите параклиси на Св. Атанасий, Св. Тодор, Св. Георги, Успение Богородично, Св. Марина, Св. Св. Апостоли Петър и Павел, Въскресение Господне, Покров Богородичен, Въздвижение на Св. Кръст, Св. Петка, Св. Йоан Рилски, Св. Архангел Михайл, Св. Стилян Пафлагонийски. Почитат се и местата, където са се намирали християнски храмове, а именно Св. Илия и Преображение Господне. Възобновена е църквата при някогашния манастир Св. Троица.

 

И днес, в началото на новия век, застанеш ли по залез на височините, оградили Брацигово, ще оподобиш на крилата на ято птици сгушените му покриви около издигнатата като букет със зеленината си градска градина, ще видиш наоколо като бисерна огърлица 14-те бели параклиси, а може вятърът да събуди в паметта ти стародавната песен:

" Хей, хей, хей, Бог да бие кълдъръм сайбия,

хей, хей, хей, шчо направи тоз тесен кълдъръм...",

за да се докоснеш до вечността...

В статията са ползвани материали от
произведения на Димитър Аджеларов.